букварче
[bukˈvart͡ʃɛ]
букварче значение:
Какво е букварче? Умалителна форма на буквар; първата учебна книга за ограмотяване на учениците в първи клас.
1. (образование) Умалителна форма на буквар; първата учебна книга за ограмотяване на учениците в първи клас.
- Ударение
- буква̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бук-вар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- букварчета
Примери за използване на букварче
(образование)
- Първокласникът гордо носеше своето букварче.
- „Аз съм българче“ се учи още от букварчето.
Синоними на букварче
Как се пише букварче
Грешни изписвания: букварчи, бокварче, буквърче
Образува се от корена букв- и наставките -ар и -че.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:букъвь
От 'буква' + суфикс за деятел/предмет '-ар' + умалителна наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- първото букварче
- синьото букварче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
