буколически
[bukoliˈt͡ʃɛski]
буколически значение:
Какво е буколически? Който се отнася до пастирския живот, възпяващ идилията на живота сред природата (обикновено в поезията).
1. (Литературознание) Който се отнася до пастирския живот, възпяващ идилията на живота сред природата (обикновено в поезията).
- Ударение
- буколѝчески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бу-ко-ли-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- буколически
Примери за използване на буколически
(Литературознание)
- Поетът е известен със своите буколически стихове за селския бит.
- Буколическият роман описва нереалистично спокойния живот на пастирите.
Антоними на буколически
Как се пише буколически
Грешни изписвания: боколически, буколичезби, букулически, буколйчески, буколическй
Думата се пише с у в първата и о във втората сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:boukolikos
От старогръцки *βουκολικός* (пастирски), производно от *βουκόλος* (говедар, пастир). В българския език навлиза като литературоведски термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буколическа поезия
- буколически роман
- буколически сюжет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
