Dumite-BG – онлайн речник за българския език

буначка

[bu'nat͡ʃkɐ]

буначка значение:

Какво е буначка? Жена, която проявява глупост, наивност или ограниченост; глупачка.

1. (разговорно) Жена, която проявява глупост, наивност или ограниченост; глупачка.
2. (остаряло) Жена, която е оглупяла вследствие на напреднала възраст.
Ударение
буна̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-нач-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
буначки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на буначка

(разговорно)
  • Не бъди такава буначка, те те лъжат в очите!
  • Голяма буначка излезе, че повярва на обещанията му.
(остаряло)
  • Старата вече е съвсем буначка, не помни нищо.

Антоними на буначка

Как се пише буначка

Грешни изписвания: боначка, бунъчка

Думата се пише с у в първата сричка, съгласно оригиналния турски корен bunak.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:bunak
Заемка от турската дума *bunak* (изкуфял, оглупял от старост), феминизирана с наставката -ка.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.