бунтарство
[bunˈtarstvo]
бунтарство значение:
Какво е бунтарство? Склонност към бунт, неподчинение на установените порядки; поведение на бунтар.
1. (психология) Склонност към бунт, неподчинение на установените порядки; поведение на бунтар.
- Ударение
- бунта'рство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-тар-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- бунтарства
Примери за използване на бунтарство
(психология)
- Неговото бунтарство се проявяваше още в училище.
- Рок музиката често се свързва с младежкото бунтарство.
Синоними на бунтарство
Антоними на бунтарство
Как се пише бунтарство
Грешни изписвания: бонтарство, бунтърство, бунтарству
Няма особени правописни трудности, пише се както се изговаря.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Коренът 'бунт' идва от немското 'Bund' (съюз) през полски и руски, където придобива значение на въстание/метеж. Добавени са наставките '-ар' и '-ство'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- младежко бунтарство
- дух на бунтарство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
