бунтовник
[buntoˈvnik]
- Ударение
- бунто̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-тов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бунтовници
Как се пише бунтовник
Грешни изписвания: бонтовник, бунтувник, бунтовнйк
Пише се с 'у' в корена (бунт), не с 'о'.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Произлиза от корена 'бунт', зает през полски (bunt) или руски от немската дума 'Bund' (съюз, обединение), която исторически придобива значение на заговор/метеж. Наставката -овник е типична за българския език за образуване на деятелни имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смел бунтовник
- бунтовник без кауза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
