Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бунтовност

[bunˈtɔvnost]

бунтовност значение:

Какво е бунтовност? Качество или състояние на човек или група, изразяващо се в склонност към съпротива, непокорство и вдигане на бунт срещу установения ред.

1. (пряко) Качество или състояние на човек или група, изразяващо се в склонност към съпротива, непокорство и вдигане на бунт срещу установения ред.
Ударение
бунто̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бун-тов-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бунтовност

(пряко)
  • В очите на младежите се четеше непримирима бунтовност.
  • Периодът на романтизма се характеризира с творческа бунтовност.

Синоними на бунтовност

Антоними на бунтовност

Как се пише бунтовност

Грешни изписвания: бунтовноста, бунтовнос, бонтовност, бунтувност, бунтовнуст

Завършва на -ст. При членуване се пише с двойно 'т' (бунтовността).

Етимология

Произход:Немски / Полски
Оригинална дума:Bund / bunt
Коренът 'бунт' навлиза през полски или руски от немската дума 'Bund' (съюз, обединение), която исторически се е асоциирала с въстания. Суфиксиран с '-овен' и '-ост' за образуване на абстрактно качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • младежка бунтовност
  • дух на бунтовност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.