Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бухалче

[ˈbuxaɫtʃe]

бухалче значение:

Какво е бухалче? Малък бухал или малкото на бухала.

1. (зоология / общо) Малък бухал или малкото на бухала.
2. (преносно) Мил, симпатичен човек (често дете) с големи очи или такъв, който стои буден нощем.
Ударение
бу'халче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-хал-че
Род
среден
Мн. число
бухалчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бухалче

(зоология / общо)
  • В хралупата се подаваше главата на едно любопитно бухалче.
  • Намерихме паднало бухалче в гората и го занесохме в спасителния център.
(преносно)
  • Спинкай, мое малко бухалче.

Как се пише бухалче

Грешни изписвания: бухалчи, бохалче, бухълче
Коренната гласна е у (от бухал). Наставката е -че.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бухал + -че
Умалително съществително име, произлязло от 'бухал' с добавяне на деминутивната наставка '-че'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.