Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бучиниш

[but͡ʃiˈniʃ]

бучиниш значение:

Какво е бучиниш? Силно отровно тревисто растение (Conium maculatum) от семейство Сенникоцветни, с неприятна миризма и стъбло на червеникави петна.

1. (ботаника) Силно отровно тревисто растение (Conium maculatum) от семейство Сенникоцветни, с неприятна миризма и стъбло на червеникави петна.
Ударение
бучини'ш
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-чи-ниш
Род
мъжки
Мн. число
бучиниши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бучиниш

(ботаника)
  • Екстрактът от бучиниш е бил използван в древността като отрова за изпълнение на смъртни присъди.
  • Трябва да внимавате добитъкът да не пасе бучиниш.

Как се пише бучиниш

Грешни изписвания: бучениш, бочиниш, бучйниш, бучинйш
Думата се пише с у в първата сричка и с две и след това – бучиниш.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:буча
Сродна с глагола 'буча'. Названието вероятно идва от замайването и бученето в ушите, които предизвиква отравянето с растението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • петнист бучиниш
  • отрова от бучиниш

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.