бълболя
[bɐlˈbɔlʲɐ]
бълболя значение:
Какво е бълболя? Издавам специфичен, глух, клокочещ звук (за течност при варене или изливане).
1. (пряко) Издавам специфичен, глух, клокочещ звук (за течност при варене или изливане).
2. (преносно) Говоря много, бързо и неясно; бръщолевя празни приказки.
- Ударение
- бълбо̀ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъл-бо-ля
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на бълболя
(пряко)
- Чорбата в казана бълболеше тихо на огъня.
(преносно)
- Не го слушай какво бълболи, пил е две ракии.
- Цял ден бълболи глупости.
Антоними на бълболя
Как се пише бълболя
Грешни изписвания: балболя, бълбуля
Пише се с ъ в първата сричка и о във втората. Спрежението е второ (аз бълболя, ти бълболиш).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бъл-бъл (звукоподражание)
Звукоподражателен произход, наподобяващ звука на кипяща вода или неясно говорене. Сроден с 'бълбукам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
