българин
[ˈbɤɫgɐrin]
- Ударение
- бъ̀лгарин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бъл-га-рин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българи
Как се пише българин
Грешни изписвания: Българин (грешна капитализация, освен в начало на изречение), Балгарин, Бългърин, Българйн
Имената на народности в българския език се пишат с малка буква (напр. българин, французин), за разлика от имената на държави (България).
Етимология
Произход:Прабългарски
Оригинална дума:неизвестен (теории: тюркски, ирански)
Етноним с древен произход. Съществуват различни хипотези за значението (напр. 'смесен', 'бунтовен' или тотемен произход), но няма категоричен научен консенсус.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик българин
- познавам българин
Фразеологизми:
- българин да се наричам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
