българо-белгийски
[ˈbɤlgɐrobɛlˈgijski]
- Ударение
- бъ̀лгаро-белгѝйски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-бел-гий-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българо-белгийски
Как се пише българо-белгийски
Грешни изписвания: българобелгийски, българо белгийски, балгаро-белгийски, бългъро-белгийски, българу-белгийски, българо-белгййски, българо-белгииски, българо-белгийскй
Сложни прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение (и български, и белгийски), се пишат полуслято (с дефис/тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българо + белгийски
Съставно прилагателно име, образувано от основите на 'български' и 'белгийски', свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българо-белгийски отношения
- българо-белгийско дружество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
