българо-византийски
[ˈbɤlɡɐro vizɐnˈtijski]
- Ударение
- бъ̀лгаро-византѝйски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-ви-зан-тий-ски
- Род
- мъжки
Как се пише българо-византийски
Грешни изписвания: българовизантийски, българо византийски, балгаро-византийски, бългъро-византийски, българу-византийски, българо-вйзантийски, българо-визънтийски, българо-византййски, българо-византииски, българо-византийскй
Сложни прилагателни имена, образувани от две равноправни основи (изразяващи равнопоставени понятия), се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българо- + византийски
Сложна дума, образувана от основите на двете имена: 'български' и 'византийски', свързани с историческите отношения между двете държави.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българо-византийски войни
- българо-византийски отношения
- българо-византийски договор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
