българогласен
[bɤɫɡɐroɡɫˈasɛn]
българогласен значение:
Какво е българогласен? Който говори на български език; чиято реч е българска.
1. (лингвистика) Който говори на български език; чиято реч е българска.
- Ударение
- българогла̀сен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-гла-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българогласни
Примери за използване на българогласен
(лингвистика)
- В историческите извори се споменава за българогласно население в региона.
- Тя е част от българогласната общност в чужбина.
Синоними на българогласен
Антоними на българогласен
Как се пише българогласен
Грешни изписвания: българо-гласен, балгарогласен, бългърогласен, българугласен, българоглъсен
Сложни прилагателни имена, при които първата основа е подчинена на втората, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българин + глас
Сложно прилагателно, съставено от 'българин' (етнос) и 'глас' (говор, реч), по аналогия с 'елиногласен' или 'славяногласен'. Среща се предимно в исторически или поетичен контекст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българогласно население
- българогласна общност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
