българофон
[bɤɫgɐroˈfɔn]
българофон значение:
Какво е българофон? Лице, което говори български език, обикновено употребявано за хора, за които той не е майчин, или за общности в чужбина, използващи езика.
1. (лингвистика) Лице, което говори български език, обикновено употребявано за хора, за които той не е майчин, или за общности в чужбина, използващи езика.
- Ударение
- българофо'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-фон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българофони
Примери за използване на българофон
(лингвистика)
- Конференцията събра българофони от цяла Европа.
- В този регион на Молдова има компактна маса българофони.
Синоними на българофон
Как се пише българофон
Грешни изписвания: българафон, балгарофон, бългърофон, българуфон, българовон, българофун
Думата се пише със съединителна гласна -о- между двата корена.
Етимология
Произход:Гръцки (модел)
Оригинална дума:Bulgar + phone
Термин, образуван по аналогия с 'франкофон' или 'англофон'. Съдържа корена 'българ-' и гръцката наставка '-фон' (phone - звук, глас, говор).
Употреба
Чести словосъчетания:
- общност на българофони
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
