българче
[ˈbɤɫgɐrt͡ʃɛ]
българче значение:
Какво е българче? Дете от българска националност или произход.
1. (пряко) Дете от българска националност или произход.
2. (преносно) Гальовно обръщение към млад българин или израз на патриотично чувство към подрастващото поколение.
- Ударение
- бъ̀лгарче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бъл-гар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- българчета
Примери за използване на българче
(пряко)
- Всяко българче трябва да познава историята на своя род.
- Група българчета спечелиха златни медали на олимпиадата по математика.
(преносно)
- „Аз съм българче“ е едно от най-известните стихотворения на Иван Вазов.
Синоними на българче
Антоними на българче
Как се пише българче
Грешни изписвания: бългърче, бългaрче, балгарче
Думата се пише с малка буква, освен ако не е в началото на изречението, тъй като е нарицателно име (за разлика от „България“).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българин
Произлиза от корена на етнонима 'българин' с добавяне на умалителния суфикс за среден род '-че', който придава значение на малко дете или гальовен нюанс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко българче
- умно българче
- здраво българче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
