„бълнуващ“ е форма на думата бълнувам.
бълнувам
[bɐlˈnuvɐm]
бълнувам значение:
Какво е бълнувам? Говоря несъзнателно и несвързано по време на сън или при висока температура (треска).
1. (Медицина/Физиология) Говоря несъзнателно и несвързано по време на сън или при висока температура (треска).
2. (Преносно) Говоря нелепости; мечтая за непостижими неща или си въобразявам нереални ситуации.
- Ударение
- бълну̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъл-ну-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Форми на думата бълнувам 40
- бълнува
- бълнуват
- бълнуваш
- бълнуваме
- бълнувате
- бълнуваше
- бълнувай
- бълнувайки
- бълнувайте
- бълнувал
- бълнувала
- бълнували
- бълнувало
- бълнувалия
- бълнувалата
- бълнувалите
- бълнувалият
- бълнувалото
- бълнуван
- бълнувана
- бълнувани
- бълнувано
- бълнувания
- бълнуваната
- бълнуваните
- бълнуваният
- бълнуваното
- бълнувах
- бълнуваха
- бълнувахме
- бълнувахте
- бълнуващ
- бълнуваща
- бълнуващи
- бълнуващо
- бълнуващия
- бълнуващата
- бълнуващите
- бълнуващият
- бълнуващото
Примери за използване на бълнувам
(Медицина/Физиология)
- Детето имаше висока температура и бълнуваше цяла нощ.
- Той бълнува в съня си.
(Преносно)
- Престани да бълнуваш, това никога няма да се случи.
- Ти бълнуваш, ако мислиш, че ще ти дам парите.
Синоними на бълнувам
Антоними на бълнувам
Как се пише бълнувам
Грешни изписвания: бълновам, балнувам, бълнувъм
Коренът се пише с 'ъ' (бъл-), а суфиксът е '-увам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бъла
Свързано с корена *bъl-/*bov-, означаващ неясно говорене, мърморене (сродно с 'бъбря').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.