бърча
[ˈbɤrt͡ʃɐ]
бърча значение:
Какво е бърча? Свивам кожата на лицето си (чело, вежди, нос, устни) в гънки, обикновено като израз на емоция (гняв, недоволство, замисленост).
1. (пряко) Свивам кожата на лицето си (чело, вежди, нос, устни) в гънки, обикновено като израз на емоция (гняв, недоволство, замисленост).
2. (преносно) Нагърчвам, правя нещо да стане на гънки (за тъкан, повърхност).
- Ударение
- бъ'рча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бър-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на бърча
(пряко)
- Той бърчеше вежди неодобрително, докато четеше доклада.
- Недей да бърчиш нос от погнуса.
(преносно)
- Вятърът бърчеше повърхността на езерото.
Синоними на бърча
Как се пише бърча
Грешни изписвания: бръча, барча
Коренът на думата се пише с ър между съгласни, когато е под ударение (в определени форми) или по традиция, свързана с подвижното 'ъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бръчка
Свързана с корена на думата 'бръчка'. Произлиза от праславянски корен, означаващ свиване, нагъване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бърча вежди
- бърча чело
- бърча нос
- бърча устни
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
