бялване
[ˈbʲaɫvɐnɛ]
бялване значение:
Какво е бялване? Действието по глагола 'бялвам'; моментът, в който нещо става бяло или започва да се вижда като бяло.
1. (пряко) Действието по глагола 'бялвам'; моментът, в който нещо става бяло или започва да се вижда като бяло.
2. (преносно) Появата на светлина в началото на деня; разсъмване (обикновено в съчетание със 'зора').
- Ударение
- бя̀лване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бял-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бялвания
- Вид
- свършен
Примери за използване на бялване
(пряко)
- След бялването на стените стаята изглеждаше много по-просторна.
(преносно)
- Още с първото бялване на зората, рибарите бяха в морето.
Синоними на бялване
Антоними на бялване
Как се пише бялване
Грешни изписвания: белване, бялвъне
Думата се пише с я (променливо я), тъй като е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (а) – бя̀лване. В сродни думи без ударение се пише е (напр. белея).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'бялвам' (свършен вид) или 'бялвам се', което произлиза от прилагателното 'бял'. Коренът е общославянски *bělъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бялване на зората
- бялване на деня
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
