бяло-зелен
[ˈbʲalo zɛˈlɛn]
бяло-зелен значение:
Какво е бяло-зелен? Който е оцветен едновременно в бяло и зелено (на ивици, шарки или съставни части).
1. (цвят) Който е оцветен едновременно в бяло и зелено (на ивици, шарки или съставни части).
- Ударение
- бя̀ло-зелѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бя-ло-зе-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бяло-зелени
Примери за използване на бяло-зелен
(цвят)
- Футболистите излязоха на терена с новите си бяло-зелени екипи.
- Знамето на града е бяло-зелено.
Как се пише бяло-зелен
Грешни изписвания: бялозелен, бяло зелен, бялу-зелен
Сложни прилагателни имена, означаващи цветове в тяхното съчетание, се пишат полуслято (с дефис).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял + зелен
Съчетание от две изконни български прилагателни за цвят.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
