Dumite-BG – онлайн речник за българския език

важничене

[ˈvaʒnit͡ʃɛnɛ]

важничене значение:

Какво е важничене? Поведение на човек, който преувеличава собствената си значимост; държане на високомерие, надутост и претенциозност.

1. (поведение) Поведение на човек, който преувеличава собствената си значимост; държане на високомерие, надутост и претенциозност.
Ударение
ва'жничене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
важ-ни-че-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на важничене

(поведение)
  • Неговото постоянно важничене дразнеше колегите му.
  • Тя се отнасяше с ирония към всяко важничене на началника.

Антоними на важничене

Как се пише важничене

Грешни изписвания: важнечене, важничаве, въжничене, важнйчене
Пише се с 'и' в третата сричка (от глагола важнИча). Завършва на '-ене' като отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:важен
Отглаголно съществително от 'важнича', което произлиза от прилагателното 'важен' (с тежест, значим).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалено важничене
  • безсмислено важничене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.