Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ваятелски

[vɐˈjatɛlski]

ваятелски значение:

Какво е ваятелски? Който се отнася до ваятел (скулптор) или до неговата дейност; присъщ на скулптор.

1. (изкуство) Който се отнася до ваятел (скулптор) или до неговата дейност; присъщ на скулптор.
2. (преносно) Който е изящен, майсторски сътворен, сякаш е изваян.
Ударение
вая̀телски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ва-я-тел-ски
Род
мъжки
Мн. число
ваятелски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ваятелски

(изкуство)
  • В ателието бяха разпръснати различни ваятелски инструменти.
  • Тя притежаваше истински ваятелски усет за форма и обем.
(преносно)
  • Лицето ѝ имаше фини, почти ваятелски черти.

Синоними на ваятелски

Антоними на ваятелски

Как се пише ваятелски

Грешни изписвания: воятелски, въятелски, ваятелскй
Думата се пише с а в корена (от ваям).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ваяти
Произлиза от съществителното 'ваятел' (скулптор) + наставка -ски. Коренът 'вая' идва от старобългарския глагол, означаващ 'дълбая', 'оформям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ваятелско длето
  • ваятелско майсторство
  • ваятелски труд

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.