вграняване
[vgrɐˈnʲavɐnɛ]
вграняване значение:
Какво е вграняване? Специфично действие по поставяне на опорни клонки (грани) около растения (напр. грах, боб) или сплитането им. (Забележка: Думата е рядка и може да се срещне като диалектна форма или специфичен лесовъден термин за вътрешно разклоняване).
1. (земеделие/диалектно) Специфично действие по поставяне на опорни клонки (грани) около растения (напр. грах, боб) или сплитането им. (Забележка: Думата е рядка и може да се срещне като диалектна форма или специфичен лесовъден термин за вътрешно разклоняване).
2. (морфология) Процес на навлизане или вмъкване подобно на разклонение.
- Ударение
- вграня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вгра-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вгранявания
Примери за използване на вграняване
(земеделие/диалектно)
- Вграняването на лехите с грах изискваше сухи дъбови клонки.
(морфология)
- Наблюдава се вграняване на кореновата система в скалната пукнатина.
Синоними на вграняване
Как се пише вграняване
Грешни изписвания: вграждане, вгръняване, вгранявъне
Да не се бърка с често употребяваната дума вграждане (embedding).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гран/гранка
От корена 'гран' (клон, клонка) или диалектното 'граня' (разклонявам се). Вероятна връзка с действие по вмъкване на клони или преплитане.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
