веда
[ˈvɛdɐ]
веда значение:
Какво е веда? В българската митология — женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.
1. В българската митология — женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.
- Ударение
- вѐда
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-да
- Род
- женски
- Мн. число
- веди
Как се пише веда
Думата се пише с малка буква, освен когато се отнася за конкретното заглавие на свещените книги (Ведите).
Етимология
Произход:Санскрит / Старобългарски
Оригинална дума:veda / вѣдѣти
Думата има два различни омонима. 1. От санскрит 'veda' (знание, свещено знание). 2. В българския фолклор: от старобългарския глагол 'вѣдѣти' (знам), свързано с вярването, че тези същества притежават тайно знание или магия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- индийски веди
- стара веда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
