вейчица
[ˈvɛjt͡ʃit͡sɐ]
вейчица значение:
Какво е вейчица? Много малко, тънко и нежно разклонение на дърво или храст; малка вейка.
1. (ботаника) Много малко, тънко и нежно разклонение на дърво или храст; малка вейка.
2. (преносно) Нещо изключително слабо, тънко или крехко (често за човек).
- Ударение
- вѐйчица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вей-чи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- вейчици
Примери за използване на вейчица
(ботаника)
- Врабчето кацна на най-тънката вейчица.
- Вятърът поклащаше голите вейчици на брезата.
(преносно)
- Тя беше слаба като вейчица след боледуването.
Как се пише вейчица
Грешни изписвания: веичица, вейчйца
Думата се пише с й след е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣꙗ
Умалителна форма на 'вейка', образувана с наставката '-чица'. Коренът е свързан с глагола 'вея'.
Употреба
Фразеологизми:
- като вейчица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
