Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вектор

[ˈvɛktor]

вектор значение:

Какво е вектор? Величина, която се характеризира с числова стойност (големина) и посока.

1. (математика / физика) Величина, която се характеризира с числова стойност (големина) и посока.
2. (биология / медицина) Организъм (често насекомо), който пренася заразни болести от един гостоприемник на друг.
3. (генетика) ДНК молекула, използвана за пренасяне на генетичен материал в друга клетка.
Ударение
вѐктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
век-тор
Род
мъжки
Мн. число
вектори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вектор

(математика / физика)
  • Силата и скоростта са вектори.
  • Събирането на вектори се извършва по правилото на успоредника.
(биология / медицина)
  • Комарите са основен вектор на маларията.
(генетика)
  • Плазмидите често се използват като вектори в генното инженерство.

Синоними на вектор

Антоними на вектор

Как се пише вектор

Грешни изписвания: вектур
Няма особени правописни трудности.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:vector
От латински 'vector' (носач, преносител), от глагола 'vehere' (нося, возя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • векторна величина
  • радиус-вектор
  • векторна графика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.