велегласен
[vɛlɛˈɡlasɛn]
велегласен значение:
Какво е велегласен? Който има силен, мощен, гръмък глас.
1. (книжовно/поетично) Който има силен, мощен, гръмък глас.
2. (преносно) Който се прогласява шумно, тържествено или с претенция.
- Ударение
- велегла̀сен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ве-ле-гла-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- велегласни
Примери за използване на велегласен
(книжовно/поетично)
- Велегласният дякон огласи храма с песнопението си.
- Той беше велегласен оратор, който с лекота завладяваше тълпите.
(преносно)
- Всички тези велегласни обещания останаха неизпълнени.
Синоними на велегласен
Антоними на велегласен
Как се пише велегласен
Грешни изписвания: велигласен, велеглъсен
Свързващата гласна е е (веле-), произлизаща от старата форма за звателен падеж или основа на 'велий', а не 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:велий + глас
Сложена дума от старинното 'велий' (голям, велик) и 'глас'. Характерна за църковнославянската лексика и поетичния език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велегласно пеене
- велегласна проповед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
