велеречив
[vɛlɛrɛˈt͡ʃif]
велеречив значение:
Какво е велеречив? Който говори с много думи, прекалено приповдигнато, надуто или патетично; словоохотлив по помпозен начин.
1. (Книжовно) Който говори с много думи, прекалено приповдигнато, надуто или патетично; словоохотлив по помпозен начин.
- Ударение
- велеречѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ве-ле-ре-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- велеречиви
Примери за използване на велеречив
(Книжовно)
- Ораторът беше толкова велеречив, че публиката се отегчи от дългите му, празни фрази.
- Не бъди велеречив, кажи накратко какво искаш!
Синоними на велеречив
Как се пише велеречив
Грешни изписвания: велеричив, велеречиф, велеречйв
Пише се с две е-та в първите две срички (от велий и съединителна гласна). Завършва на -ив.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:велий + реч
Сложна дума от архаичното 'велий' (голям, велик) и 'реч', свързана със съединителна гласна 'е'. Означава буквално 'голямодумец'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велеречив оратор
- велеречив стил
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
