великанче
[vɛliˈkant͡ʃɛ]
великанче значение:
Какво е великанче? Дете или млад представител на митичния род на великаните (в приказки и фолклор).
1. (пряко) Дете или млад представител на митичния род на великаните (в приказки и фолклор).
2. (преносно) Дете, което е необичайно едро или високо за възрастта си (гальовно).
3. (ботаника) Народно наименование на някои видове дребни растения с едри цветове (регионално).
- Ударение
- велика'нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ли-кан-че
- Род
- среден
- Мн. число
- великанчета
Примери за използване на великанче
(пряко)
- В пещерата спеше едно малко великанче, не по-високо от обикновен човек.
(преносно)
- Виж го нашето великанче, вече стига бравата на вратата.
(ботаника)
- Поляната беше осеяна с пъстри великанчета.
Как се пише великанче
Грешни изписвания: велеканче, велйканче, великънче
Думата се пише с е във втората сричка, следвайки корена велик.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:великъ
Произлиза от съществителното „великан“, корен „велик“ (голям, значим) + наставка „-ан“. Добавянето на „-че“ създава умалителна форма, която често носи оксиморонен смисъл (малък великан).
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко великанче
- добродушно великанче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
