величаво
[vɛliˈt͡ʃavo]
величаво значение:
Какво е величаво? По начин, който излъчва величие, достолепие и тържественост.
1. (общо) По начин, който излъчва величие, достолепие и тържественост.
- Ударение
- велича̀во
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- ве-ли-ча-во
Примери за използване на величаво
(общо)
- Планината се издигаше величаво над малкото селце.
- Той пристъпваше величаво, сякаш бе крал.
Синоними на величаво
Как се пише величаво
Грешни изписвания: величево, велйчаво, величъво, величаву
Образувано от прилагателното величав с наставка -о за наречие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:величь
Произлиза от прилагателното *величав*, което е производно на корена *велик* (голям, значим).
Употреба
Чести словосъчетания:
- издига се величаво
- звучи величаво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
