величаене
[vɛlitʃaɛnɛ]
величаене значение:
Какво е величаене? Действието по глагола величая; прекомерно възхваляване, прославяне или изтъкване на нечии качества или заслуги.
1. (Пряко) Действието по глагола величая; прекомерно възхваляване, прославяне или изтъкване на нечии качества или заслуги.
- Ударение
- велича̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ли-ча-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- величаения
Примери за използване на величаене
(Пряко)
- Постоянното величаене на вожда беше част от пропагандата.
- Величаенето на собствените успехи дразнеше колегите му.
Синоними на величаене
Антоними на величаене
Как се пише величаене
Грешни изписвания: велечаене, величайне, велйчаене, величъене
Думата завършва на -ене (отглаголно съществително от II спрежение, 'величая'). Пише се с 'и' в корена (велик).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:величaти
Отглаголно съществително от глагола 'величая'. Коренът е свързан с 'велик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кухо величаене
- безпочвено величаене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
