величая
[vɛliˈt͡ʃajɐ]
величая значение:
Какво е величая? Възхвалявам силно, прославям някого или нещо, изтъквам величието му.
1. (Книжовно/Поетично) Възхвалявам силно, прославям някого или нещо, изтъквам величието му.
2. (Разговорно/Иронично) Наричам някого с висока титла или име (често незаслужено или с ирония).
- Ударение
- велича̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ве-ли-ча-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- величая се
Примери за използване на величая
(Книжовно/Поетично)
- Поетът величае подвига на героите в своите стихове.
- Църквата величае светците.
(Разговорно/Иронично)
- Сега се величае като 'директор', но нищо не върши.
Синоними на величая
Как се пише величая
Грешни изписвания: велечая, велйчая, величъя
Пише се с 'е' и 'и' (вели-), от думата 'велик'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:величати
Производна от прилагателното 'велик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- величая бога
- величая подвига
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
