величие
[vɛˈlit͡ʃiɛ]
- Ударение
- велѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ли-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- величия
Как се пише величие
Грешни изписвания: величйе, велйчие
Завършва на -ие, характерно окончание за съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:величьѥ
Производна от старобългарското прилагателно 'великъ' (голям, значим).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мания за величие
- природно величие
- историческо величие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
