Dumite-BG – онлайн речник за българския език

веселяче

[vɛsɛˈʎat͡ʃɛ]

веселяче значение:

Какво е веселяче? Малко дете или човек, който е постоянно весел, жизнерадостн и забавен; умалително и гальовно название за веселяк.

1. (общо) Малко дете или човек, който е постоянно весел, жизнерадостн и забавен; умалително и гальовно название за веселяк.
Ударение
веселя̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-се-ля-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
веселячета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на веселяче

(общо)
  • Твоето момченце е голямо веселяче, винаги се смее.
  • В класа си имаме едно веселяче, което разсмива всички.

Синоними на веселяче

Антоними на веселяче

Как се пише веселяче

Грешни изписвания: веселаче
Пише се с я след мека съгласна л, следвайки корена на думата веселяк.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:весел
Умалителна форма, образувана от съществителното 'веселяк' или прилагателното 'весел' с наставка '-че'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.