весталка
[vɛsˈtaɫkɐ]
весталка значение:
Какво е весталка? Жрица на богинята Веста в Древен Рим, която поддържала свещения огън и давала обет за девственост.
1. (история) Жрица на богинята Веста в Древен Рим, която поддържала свещения огън и давала обет за девственост.
2. (преносно) Девствена, непорочна жена; символ на чистота и целомъдрие.
- Ударение
- веста̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вес-тал-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- весталки
Примери за използване на весталка
(история)
- Ако весталка нарушела обета си, тя бивала наказвана със смърт.
(преносно)
- Тя се държеше като недостъпна весталка сред ухажорите си.
Синоними на весталка
Антоними на весталка
Как се пише весталка
Грешни изписвания: весталга, вестълка
Думата се пише с е в първата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Virgo Vestalis
От името на древноримската богиня на домашното огнище Веста (Vesta). Весталките са били жрици, обречени на целомъдрие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
