Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вестникар

[vɛstniˈkar]

вестникар значение:

Какво е вестникар? Човек, който продава или разнася вестници.

1. (професии) Човек, който продава или разнася вестници.
2. (журналистика) Журналист, който работи във вестник (често с лек нюанс на остарялост или пренебрежение спрямо 'журналист').
Ударение
вестника̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вест-ни-кар
Род
мъжки
Мн. число
вестникари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вестникар

(професии)
  • Вестникарят на ъгъла вече е продал всички сутрешни броеве.
  • Малкият вестникар тичаше по улицата и викаше заглавията.
(журналистика)
  • Той е стар вестникар с дългогодишен опит в редакцията.
  • Вестникарите се събраха на пресконференцията.

Как се пише вестникар

Грешни изписвания: весникар, вестнйкар, вестникър
Думата съдържа съгласната т (от вест), която се чува по-слабо, но е задължителна при писане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вестник
Образувано от съществителното 'вестник' + наставка '-ар' за означаване на професия или занятие.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.