вето
[ˈvɛto]
вето значение:
Какво е вето? Право на върховен държавен орган или лице да спре едностранно влизането в сила на дадено решение или законодателен акт.
1. (политика / право) Право на върховен държавен орган или лице да спре едностранно влизането в сила на дадено решение или законодателен акт.
- Ударение
- вѐто
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-то
- Род
- среден
- Мн. число
- вета
Примери за използване на вето
(политика / право)
- Президентът наложи вето върху новия закон за бюджета.
- Страните членки на Съвета за сигурност имат право на вето.
Синоними на вето
Антоними на вето
Как се пише вето
Грешни изписвания: вету
Думата е чуждица, наложила се с това изписване. Не се променя по форма в единствено число.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:veto
Директна заемка от латинския глагол 'veto', означаващ 'аз забранявам'. Използван е от народните трибуни в Древен Рим.
Употреба
Чести словосъчетания:
- президентско вето
- право на вето
- отлагателно вето
Фразеологизми:
- слагам вето
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
