Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вехтея

[vɛxtɛjɐ]

вехтея значение:

Какво е вехтея? Ставам вехт, остарявам физически, губя своята здравина, цвят или свежест (за предмети, дрехи, материали).

1. (пряко) Ставам вехт, остарявам физически, губя своята здравина, цвят или свежест (за предмети, дрехи, материали).
2. (преносно) За човек: губя сили, линея, чезна.
Ударение
вехте'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вех-те-я
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вехтея

(пряко)
  • Мебелите в старата къща вехтеят от десетилетия.
  • Хартията вехтее бързо, ако се остави на пряка слънчева светлина.
(преносно)
  • От мъка по сина си тя вехтееше с всеки изминал ден.

Как се пише вехтея

Грешни изписвания: вехтеа, вехтя

Глаголът е от III спрежение и завършва на -ея (вехтееш, вехтее).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ветъхъ
Произлиза от прилагателното 'вехт' (старобълг. 'ветъхъ'), сродно с литовското 'vẽtušas' и латинското 'vetus' (стар).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.