вещател
[vɛʃˈtatɛl]
вещател значение:
Какво е вещател? Юридическо или физическо лице, което създава или подбира съдържание и го разпространява чрез електронни съобщителни мрежи (радио, телевизия).
1. (медии/право) Юридическо или физическо лице, което създава или подбира съдържание и го разпространява чрез електронни съобщителни мрежи (радио, телевизия).
- Ударение
- веща̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ща-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вещатели
Примери за използване на вещател
(медии/право)
- Общественият вещател е длъжен да осигури плурализъм на гледните точки.
- Лицензът на частния вещател беше подновен.
Синоними на вещател
Антоними на вещател
Как се пише вещател
Грешни изписвания: вищател, вещътел
Коренът е 'вещ' (знаещ, говорещ), пише се с е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вещая
Сравнително нова терминологична деривация в правния и медийния език, образувана от глагола 'вещая' (в смисъл на разпространявам, известявам) + суфикс за деятел '-тел', вероятно като калка на английското 'broadcaster'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обществен вещател
- търговски вещател
- радиовещател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
