вещо
[vɛʃto]
вещо значение:
Какво е вещо? Като наречие: С познаване на работата, с умение и компетентност.
1. (общо) Като наречие: С познаване на работата, с умение и компетентност.
2. (право / администрация) Като прилагателно (среден род): Което притежава знания и опит (най-често в словосъчетанието 'вещо лице').
- Ударение
- вѐщо
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- ве-що
- Род
- среден
- Мн. число
- вещи
Примери за използване на вещо
(общо)
- Майсторът пипаше вещо и бързо отстрани повредата.
- Тя се изказваше вещо по всички правни въпроси.
(право / администрация)
- Съдът назначи вещо лице за извършване на експертизата.
Синоними на вещо
Антоними на вещо
Как се пише вещо
Грешни изписвания: вешщо, вещу
Пише се с щ (щ=шт).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣштъ
Произлиза от 'вещ' (знаещ, умел), което е старо сегашно деятелно причастие на глагола 'вѣдѣти' (знам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вещо лице
- пипам вещо
- ръководя вещо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
