Енциклопедия на българския език

взискателен

[vzisˈkatɛlɛn]

взискателен значение:

Какво е взискателен? Който има високи изисквания към себе си или към другите; който не се задоволява с посредствени резултати.

1. (характеристика) Който има високи изисквания към себе си или към другите; който не се задоволява с посредствени резултати.
Ударение
взиска̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
взис-ка-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
взискателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на взискателен

(характеристика)
  • Новият учител беше много взискателен към дисциплината.
  • Тя е изключително взискателен клиент и държи на детайлите.

Антоними на взискателен

Как се пише взискателен

Пише се със 'з' (представка 'вз-') и 'а' (взискам). Окончанието за м.р. е -ен.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:взыскательный
Заемка от руски език или калка на руската дума, образувана от корена за 'искам'/'диря' с представка 'вз-'. Свързана със стремеж към високо качество и строгост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взискателен вкус
  • взискателна публика
  • взискателен тон