вик
[vik]
вик значение:
Какво е вик? Вик е звук, издаден с гласа, който може да бъде гръмък, силен и изразителен. Може да бъде и зов, повик или призив за нещо. В преносен смисъл, вик може да бъде шумна, демонстративна себеизява.
1. Вик е звук, издаден с гласа, който може да бъде гръмък, силен и изразителен. Може да бъде и зов, повик или призив за нещо. В преносен смисъл, вик може да бъде шумна, демонстративна себеизява.
- Ударение
- вѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- викове
Форми на думата вик 4
- вика
- викът
- викове
- виковете
Как се пише вик
Грешни изписвания: виг
Проверка на звучност в края на думата чрез формата за мн.ч.: вик -> викове.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vykъ
Свързано с глагола 'викам'. Има индоевропейски паралели, свързани със звукоподражание и говорене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вик за помощ
- радостен вик
- дивашки вик
Фразеологизми:
- последен вик на модата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.