виня
[viˈnʲa]
виня значение:
Какво е виня? Вина е актът на обвиняване или приписване на вина на себе си или на другиго за нещо. Може да се използва и като форма на самокритика или извинение.
1. Вина е актът на обвиняване или приписване на вина на себе си или на другиго за нещо. Може да се използва и като форма на самокритика или извинение.
- Ударение
- виня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ви-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- обвиня
Форми на думата виня 52
- винели
- винете
- винеше
- винейки
- винелите
- винен
- винена
- винени
- винено
- винения
- винената
- винените
- виненият
- виненото
- вини
- виним
- виниш
- вините
- винил
- винила
- винили
- винило
- винилия
- винилата
- винилите
- винилият
- винилото
- виних
- виниха
- винихме
- винихте
- винят
- винял
- виняла
- виняло
- винялия
- винялата
- винялият
- винялото
- винях
- виняха
- виняхме
- виняхте
- винящ
- виняща
- винящи
- винящо
- винящия
- винящата
- винящите
- винящият
- винящото
Как се пише виня
Грешни изписвания: веня, вйня
Коренът е 'вин-' (от вина), затова се пише с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Произлиза от съществителното 'вина' (простъпка, грех). Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- виня себе си
- виня съдбата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.