Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вироглавие

[viroˈgɫaviɛ]
Ударение
вирогла̀вие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-ро-гла-ви-е
Род
среден
Мн. число
вироглавия
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вироглавие

Грешни изписвания: вируглавие, вйроглавие, вироглъвие, вироглавйе
Сложната дума се образува със съединителна гласна о (вир-о-главие).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:виря + глава
Съставно съществително от глагола 'виря' (държа изправен) и 'глава', характеризиращо човек, който държи главата си вирната (символ на неподчинение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пословично вироглавие
  • детско вироглавие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.