Dumite-BG – онлайн речник за българския език

виря

[ˈvi.rʲɐ]

виря значение:

Какво е виря? Държа изправен нагоре, вдигам високо (обикновено за част от тялото - глава, опашка, нос).

1. (пряко) Държа изправен нагоре, вдигам високо (обикновено за част от тялото - глава, опашка, нос).
2. (преносно) В изрази: възгордявам се, държа се надменно.
Ударение
вѝря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ви-ря
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на виря

(пряко)
  • Кучето вири опашка, когато е радостно.
  • Конят вири глава неспокойно.
(преносно)
  • Откакто го повишиха, само вири нос.

Антоними на виря

Как се пише виря

Грешни изписвания: вира, вйря
Глагол от II спрежение, пише се с 'и' в корена и завършва на 'я' в 1 л. ед.ч.

Етимология

Произход:Неизвестен
Оригинална дума:-
Вероятен експресивен произход. Свързва се с идеята за стърчене, щръкване нагоре.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • виря нос
  • виря глава
  • виря опашка
Фразеологизми:
  • виря нос

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.