високо
[viˈsɔko]
високо значение:
Какво е високо? На голямо разстояние от земята или от основата на нещо; на голяма височина.
1. (пространство) На голямо разстояние от земята или от основата на нещо; на голяма височина.
2. (звук) С висок тон или със силен глас.
3. (преносно) На ниво, което надвишава средното (за морал, качество, изисквания).
- Ударение
- висо'ко
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- ви-со-ко
- Род
- няма
Примери за използване на високо
(пространство)
- Птиците летяха високо в небето.
- Слънцето вече стоеше високо.
(звук)
- Тя се засмя високо.
- Говори по-високо, не те чувам.
(преносно)
- Оценявам високо твоя труд.
- Те се прицелиха високо в кариерата си.
Как се пише високо
Грешни изписвания: весоко, вйсоко, висуко, високу
Думата се пише с и в първата сричка. Проверка: вис (височина).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:высоко
Наречие, произлязло от прилагателното 'висок' (стб. *vysokъ). Коренът има индоевропейски произход, свързан с понятието за 'горе', 'издигнато'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- високо образован
- високо ценен
- високо в планината
Фразеологизми:
- държа главата си високо
- гледам от високо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
