високо-

[visoko]

високо- значение:

Какво е високо-? Първа съставна част на сложни прилагателни имена, означаваща: 1. Който има голяма височина. 2. Който е с висока степен на качество.

1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни прилагателни имена, означаваща: 1. Който има голяма височина. 2. Който е с висока степен на качество.

Ударение: висо̀ко-
Част на речта: неопределима част на речта
Сричкоделение: ви-со-ко
Род: няма
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на високо-

(словообразуване)

високопланински (от 'висока планина')
висококвалифициран (с висока квалификация)
високообразован

Антоними на високо-

ниско-

Как се пише високо-

Грешни изписвания: вйсоко-, висуко-, високу-

Когато участва в образуването на сложни прилагателни, където първата част е наречие поясняващо втората (напр. високо образован -> високообразован), се пише слято. В речниковите статии тирето в края показва, че това е словообразувателен елемент.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:висок

Наречна форма или основа на прилагателното 'висок', използвана като първа съставна част на сложни думи.