високо-
[visoko]
високо- значение:
Какво е високо-? Първа съставна част на сложни прилагателни имена, означаваща: 1. Който има голяма височина. 2. Който е с висока степен на качество.
1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни прилагателни имена, означаваща: 1. Който има голяма височина. 2. Който е с висока степен на качество.
- Ударение
- висо̀ко-
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- ви-со-ко
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на високо-
(словообразуване)
- високопланински (от 'висока планина')
- висококвалифициран (с висока квалификация)
- високообразован
Антоними на високо-
Как се пише високо-
Грешни изписвания: вйсоко-, висуко-, високу-
Когато участва в образуването на сложни прилагателни, където първата част е наречие поясняващо втората (напр. високо образован -> високообразован), се пише слято. В речниковите статии тирето в края показва, че това е словообразувателен елемент.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:висок
Наречна форма или основа на прилагателното 'висок', използвана като първа съставна част на сложни думи.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
