високоблагороден
[visokoblaɡoˈrɔdɛn]
високоблагороден значение:
Какво е високоблагороден? Който притежава изключителни нравствени качества, възвишен, изключително честен и доблестен.
1. (преносно) Който притежава изключителни нравствени качества, възвишен, изключително честен и доблестен.
2. (историческо / официален протокол) Титла или обръщение към лице с много висок благороднически сан.
- Ударение
- високоблагоро́ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ви-со-ко-бла-го-ро-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- високоблагородни
Примери за използване на високоблагороден
(преносно)
- Тя извърши високоблагородна постъпка, дарявайки всичко на сираците.
- Това беше високоблагороден жест на помирение.
(историческо / официален протокол)
- Негово Високоблагородие Графът пристигна.
Синоними на високоблагороден
Как се пише високоблагороден
Грешни изписвания: високо благороден, вйсокоблагороден, висукоблагороден, високублагороден, високоблъгороден, високоблагуроден, високоблагоруден
Пише се слято като сложно прилагателно име, в което първата съставка е наречие, поясняващо втората.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:висок + благороден
Сложна дума, усилваща значението на 'благороден' чрез 'високо'. 'Благороден' е калка от гръцкото eugenēs (добър род).
Употреба
Чести словосъчетания:
- високоблагородна цел
- високоблагороден метал (рядко, по-често само благороден)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
