високонравие
[visokonˈravie]
високонравие значение:
Какво е високонравие? Качество на личността, изразяващо се в притежание на възвишени морални принципи и безупречно поведение.
1. (книжовно (архаично)) Качество на личността, изразяващо се в притежание на възвишени морални принципи и безупречно поведение.
- Ударение
- високонрàвие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-со-ко-нра-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на високонравие
(книжовно (архаично))
- Неговото високонравие не позволяваше да участва в подобни низки интриги.
- Романът възхвалява високонравието на героите от възраждането.
Синоними на високонравие
Как се пише високонравие
Грешни изписвания: високо нравие, вйсоконравие, висуконравие, високунравие, високонръвие, високонравйе
Сложните съществителни, образувани от прилагателно и съществително, свързани със съединителна гласна о, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:висок + нрав
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'висок' и съществителното 'нрав' със съединителна гласна 'о' и суфикс '-ие'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
