Dumite-BG – онлайн речник за българския език

височество

[viˈsɔ.t͡ʃɛst.vo]

височество значение:

Какво е височество? Почетна титла, употребявана при обръщение или споменаване на принцове, принцеси и други членове на владетелски фамилии (които не са крале/царе).

1. (титли) Почетна титла, употребявана при обръщение или споменаване на принцове, принцеси и други членове на владетелски фамилии (които не са крале/царе).
Ударение
висо̀чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-со-чест-во
Род
среден
Мн. число
височества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на височество

(титли)
  • Негово Кралско Височество принцът пристигна на приема.
  • Ваше Височество, каляската е готова.

Как се пише височество

Грешни изписвания: весочество, висучество, вйсочество, височеству
Пише се с 'и' в първата сричка (проверка с висок) и 'о' във втората.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:висок
Калка (буквален превод) на титли като латинското 'Celsitudo', немското 'Hoheit' или френското 'Altesse'. Образувано от прилагателното 'висок' и наставка '-ество'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Негово Височество
  • Ваше Височество
  • Кралско Височество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.