вкарване
[ˈfkarvɐnɛ]
вкарване значение:
Какво е вкарване? Действието по придвижване на обект, човек или животно вътре в някакво пространство или помещение.
1. (пряко) Действието по придвижване на обект, човек или животно вътре в някакво пространство или помещение.
2. (спорт) Реализиране на попадение (гол, кош, точка) в игра.
3. (административен/разговорен) Настаняване на някого в институция (болница, затвор) или включване в списък/група.
- Ударение
- вка̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вкар-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вкарвания
Примери за използване на вкарване
(пряко)
- Вкарването на колата в гаража се оказа трудно за начинаещия шофьор.
- Забраниха вкарването на храни и напитки в залата.
(спорт)
- Вкарването на гол в последната минута донесе победата.
- Той тренира вкарване на наказателни удари.
(административен/разговорен)
- Адвокатът се бори срещу вкарването на клиента му в ареста.
- Вкарването на новите данни в регистъра отнема време.
Синоними на вкарване
Антоними на вкарване
Как се пише вкарване
Грешни изписвания: фкарване, вкърване, вкарвъне
При изговор звучната съгласна в се обеззвучава пред беззвучната к (чува се ф), но правописът изисква запазване на корена и представката: в-карване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вкарам
Отглаголно съществително име от глагола 'вкарам' (представка в- + карам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вкарване в затвора
- вкарване на гол
- вкарване в употреба
Фразеологизми:
- вкарване в пътя (поправяне на поведението)
- вкарване в беля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
